Нарисувай ми, художнико
Нарисувай ми, художнико, сърце!
Излъжи го, че няма да бъде сломено.
Нищо, че нощем на сън те кълне.
Оцвети ми го в тъмночервено.
Научи го да вярва, когато боли
и влюбени песни да срича.
Научи го да диша, когато кърви
и въпреки мен да обича.
Нарисувай ми художнико, забрава!
Изтрий със гумичката всеки отпечатък.
Споменът от болката ме наранява.
Изтръгни го до последния остатък.
Нарисувай ми любов, да ме изгаря
и една надежда, за да я прегърна.
Една душа, за да ги подслонявам
и очи ми нарисувай, поне да ги зърна.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
