12. 09. 2007 г.
Нарисувай ми картина,
щастие ми нарисувай.
През картината щe мина,
и щe попътувам.
Нарисувай ми картина,
буря ти ми нарисувай.
С теб през бурята ще мина,
без да се страхувам.
Нарисувай ми картина,
нежност ти ми нарисувай.
Приказна, небесно синя,
за да я сънувам.
Подари ми я, на края.
А от нея щом си тръгнеш,
аз със стих ще ти направя
път, по който да се върнеш.
© Цвети Пеева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
