Aug 4, 2020, 12:17 PM

Нарисувай ми сълза

1.2K 10 9

Как се рисува сълза,

като олово натежала

от болка и тъга?

 

А как се рисува сълза

да искри от радост

като влюбена звезда?

 

И как се рисува сълза,

прозрачна и чиста

като утринна роса?

 

С душа се рисува;

ти само пиши -

луната диктува,

 

звездите в броеница

буква по буква -

нижат стих-плетеница,

 

а нощната тишина,

обсебена в свойта самота,

пронизва я объркана птица!

 

Думи – куршуми,

еуфорно щастливи,

неприлично разголени,

 

своенравни, немолени,

по момински свенливи,

по детски игриви,

 

ту слаби, ту силни,

ту нежни, ту, експлозивни:

словесни картини -

 

със сърце разчети́ми,

за очи невиди́ми -

за поети обозрими!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ники!

    Сега мори ме Хамлетовата дилема
    и чудя се кой път да поема:
    дали да не взема да мина
    да лея бира или вино?
  • Удоволствие си Пепи!
    Всеки твой стих се лее като сълза!
    Поздрави!
    Чудесна си!🍀🍀🍀
  • Дани, дар-ба идва от дарено: дарено ти е нещо вътре в теб, и само начинът на показването му навън е при един с четка, при друг с перо, при трети с ноти, при четвърти... Остави душата си да рисува, тя сама ще си намери пътя навън! Благодаря ти много!

    Краси - и аз така го виждах докато го пишех! Перлена огърличка, като в приказката!
  • Стихче с огърличка от сълзи!
  • И през деня те четох, но не знаех как да блесна в коментар. Зарязвам егото си и те поздравявам за стиха -
    "С душа се рисува;
    ти само пиши -
    луната диктува,
    звездите в броеница
    буква по буква -
    нижат стих-плетеница,"...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....