danda (Даниела)
358 1129
Jan 31, 2014, 1:58 PM

Наситено бяло 

  Poetry » Other
669 0 12

Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.

Няма сълзи. Само бели вселени разтуха.
Бели следи крият бяла тайна за пролет.
Белият лист безидеен умира от скука
и заспива. Бялото село е нямо отколе.

И е бяло чак до върха на очите ми.
Бели зърна зреят в сърцето на лозето.
Бяла кокошка. Бяла овца. Бяло-наситено....
Върху гроба на татко цъфти жълта роза.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??