Наситено бяло
Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха.
Бели следи крият бяла тайна за пролет.
Белият лист безидеен умира от скука
и заспива. Бялото село е нямо отколе.
И е бяло чак до върха на очите ми.
Бели зърна зреят в сърцето на лозето.
Бяла кокошка. Бяла овца. Бяло-наситено....
Върху гроба на татко цъфти жълта роза.
© Даниела All rights reserved.
