Feb 25, 2007, 6:57 PM

Наследство

  Poetry
837 0 0

Предаваме се в бурята на времето,
забравяме пак силните си корени,
бягаме, подгонени от бремето,
да живеем бедни, ала непреклонени.

Свеждаме глава пред всяка пречка
и пазим се дори и от приятели,
но снопчето по-силно е от клечка,
но всяка общност има и предатели.

А борбената кръв все тъй тече във вените,
предаваща ни силата на този род,
и тук живеят още несломените,
достойните да бъдат истински народ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...