Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. -
Два образа за миг в един съвпадат,
а после почва дългото им странстване
след залеза белязан с вечен запад.
Ти идваш неповикана и тиха
след жаждата с напуканите устни.
Дали си сън, а аз съм лунатика
за щастието в пропастта въжето спуснал...?
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
