vega666 (Младен Мисана)
1555 14312
23 nov 2017, 12:16

Насрещно 

  Poesía
792 13 15

Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. -
Два образа за миг в един съвпадат,
а после почва дългото им странстване
след залеза белязан с вечен запад.
Ти идваш неповикана и тиха
след жаждата с напуканите устни.
Дали си сън, а аз съм лунатика
за щастието в пропастта въжето спуснал...?

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми Стихотворение!
  • Впечатляващо е умението ти да съчетаваш няколко различни настроения, насочвайки читателите към реалност, изградена лично от теб, която често е загадъчна и впряга мисълта! Приеми и моите поздрави, Младене, прочетох с удоволствие!
  • Прекрасен стих, Младене!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • С Рени, красиво посвещение!
  • Силновъздействащ, метафоричен стих , дълбочина на мисълта и много недоизказано... Поздравявам те за поетичното майсторство, Младене!
  • Голямата любов винаги носи тъга и съмнения.
    Но точно това й придава дълбочина и сила...
    Това са за мен внушенията на стиха ти, Мисана.
    Приветствам!
  • Е-хааа, наистина дълбоко метафорично и много замислящо....
  • 2...
  • Младене, отново ме оставяш без думи. Не е достатъчно да кажа просто, че съм очарована. Каква душа носиш само, за да се излеят такива редове!!! Респект, приятелю, респект!
  • Както винаги нямам думи. Браво!
  • Цветно и носи някаква печал? Много ми хареса!
  • Чета, но не зная защо сякаш една "забулена дева" загадъчно гледа във всеки твой стих тук....
    Извини ме за странния коментар, Младене, но такава картина се "изрисува" пред мен.

    А стихотворението ти е невероятно - присъединявам се към казаното от Райна и Влад!

    От мен - само възхищение!
  • Много е истинско, Младене - много...За трети път го чета и все си откривам нови внушения - такава многопластова творба ....като многопластовите чувства...Нищо не ми се говори и нищо не ми се чете след такъв стих!
  • Някъде в тъжната бездна на душата си, лирическия е спуснал въжето на надеждата за едно невъзможно щастие. Но дали просто той не трябва с воля да дръпне въжето? Заглавието също е неслучайно подбрано, то казва толкова много.... Силна и загадъчна лирика, която трябва да се предусети и изживее, но и която толкова силно ми импонира, за което изразявам своите почитания и поздравления към Автора!

    Красиво и възвишено е, Приятелю!!!
Propuestas
: ??:??