Настанаха зими
НАСТАНАХА ЗИМИ
Я двери закрыл – никого не пущу…
Эльбрус Джанмирзоев («Тишина»)
… откога ключът ръждясва в мен?
***
Старият ключ
се огъва от студ…
Михаил Белчев („По първи петли“)
Лежа между четири сиви стени
и даже не чакам да дойде промяна,
еднакви са всички преминали дни,
а утре?... – дано ме премаже таванът!
Отдавна не помня какво е било
и спрял съм да мисля какво ще се случи.
Света и живота следя през стъкло –
отвътре вратата съм здраво заключил!
А вече ръждясал е ключът така,
че чак да го пъхна в бравата – не мога…
Трепери, отпуска се в немощ ръка…
Заложих душа… и изгубих облога!
Все тая какво отнапред е било,
все тая и утре какво предстои ми…
Листата опадаха, голо стебло –
без п(р)олет, без лято настанаха зими!...
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
