Настроения І
Пропука се небето от дъжда,
докрай изплака всяка своя болка
по лятото, което отлетя
върху крилата на самотна птица,
забравена от своето ято.
Размекната от мъката, земята
сълзите му превърна в мокра кал,
по улиците текнаха порои,
окъпани в есенна печал.
И есента е някак много тъжна,
печална, като есенно листо,
подгонено от вятъра далече,
далеч, но кой ли знае: "Защо?"
докрай изплака всяка своя болка
по лятото, което отлетя
върху крилата на самотна птица,
забравена от своето ято.
Размекната от мъката, земята
сълзите му превърна в мокра кал,
по улиците текнаха порои,
окъпани в есенна печал.
И есента е някак много тъжна,
печална, като есенно листо,
подгонено от вятъра далече,
далеч, но кой ли знае: "Защо?"
© Таня Панайотова All rights reserved.
