ТАМИ (Таня Панайотова)
78 172
15 мая 2007 г., 14:10

Настроения І 

  Поэзия
555 0 7
Пропука се небето от дъжда,
докрай изплака всяка своя болка
по лятото, което отлетя
върху крилата на самотна птица,
забравена от своето ято.
Размекната от мъката, земята
сълзите му превърна в  мокра кал,
по улиците текнаха порои,
окъпани в есенна печал.
И есента е някак много тъжна,
печална, като есенно листо,
подгонено от вятъра далече,
далеч, но кой ли знае: "Защо?"

© Таня Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Пропука се небето от дъжда,
    докрай изплака всяка своя болка"...

    Ако можеше и душата докрай да изплаче всяка своя болка...
    Хубав, но тъжен стих! Като златната, но мрачна есен...
  • Ей, КАК МИ НАПОМНЯ ЗА МОИТЕ УСЕЩАНИЯ И НАСТРОЕНИЯ!
    Поздравления!
  • Есента е моят сезон, и това, което си написала напълно отговаря на това, което чувствам тогава! Поразително!
  • Поздрав!6!
  • Чудесен стих, Таня!!! Поздрави!!!
  • Прекрасно! Много ми хареса!Имам работа, а не мога да се махна от компютъра!
  • Браво, Тами!
    Много е хубаво!
Предложения
: ??:??