Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 3, 2015, 10:14 AM

Насън живея 

  Poetry » Other
521 0 4

Дори да вярвам в приказки и феи...
не мога времето назад да върна.
Не мога със мечтите необятни свои
от спомените си да се отвърна...

 

Дори да имах пръчица вълшебна
и лампата вълшебна да изтрия.
Нима забравила бих, че разлюбена
не мога да го върна върху лист хартия.

 

Но бих забравила и болка и обиди,
и че ние все пак сме несъвършени.
И пак с криле на бели лебеди
летяла бих над пропастите земни.

 

И всичките вълшебства да ги имах...
не мога с нищичко да променя света.
Звездите в шепите си сбирах,
но пак при себе си не върнах любовта.

 

Насън живея в приказка красива.
И с мен е принцът малък със златните коси.
Мечтаем в залези любов щастлива.
Той розата. Аз, тази дето някъде лети...

 

Защото птица бях, а той бе принца.
Приятели завинаги със него двама.
А любовта ми лекокрила, отлетяла...
а неговата илюзорна драма...

 

От него се научих, че не трябва
на зримото да вярвам и разчитам.
В незримото са всичките вълшебства.
В съня си съм обичана, и пак обичам...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??