Sep 18, 2014, 5:32 PM

Натрапници

  Poetry » Civic
508 1 2

Натрапници

Натрапват се на обществото,

 човеци долни без морал,
страхуващи се от дървото,
и от крадения капитал.

Кавгата е за тях реклама,
и в нея търсят звезден час,
спасяват се от там с измама,
и стискат здраво свойта власт!

Народа вече не ги трае,
презира ги от дън душа,
а те със него си играят
и няма никога да спрат!

Макар, че още са начело, 
и ние сме под тяхна власт,
те вършат свойто мръсно дело,
и богатеят вместо  нас!

Това са наш`те бабаити,
без съвести и без морал!
Останаха си паразити,
за туй и днес сме с този хал!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вярваш,не вярваш, но ги има!Едно е да останеш на саме със себе си, а съвсем друго, с греховете си!
  • Не вярвам, че има хора без съвест- и най-големият престъпник остава на саме със себе си. А и всеки си получава заслуженото- било в този живот или след него!
    Стихотворението ми хареса!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...