Как преглътна ме, как ме забрави?
Как научи сърцето си безлюбовно да бий?
Как в ледове си превърнал онези жарави?
Научи ме! И те моля, от мене не крий!
Казваш, че и във теб е боляло, кървяло
и дъхът ти примирал в поройния вой,
и сърцето ти шепнело, колко обичало,
ала разумът нямал секунда покой.
После с времето очите, ръцете
си научил да не помнят след мен,
да забравят на моите устни милувките,
да не търсят на пулса ми жаркия ден. ...