Научих се
Когато ме предават
Да тръгвам с вдигната глава
Когато ме измамят
Да им отвръщам с тишина
Научих се
Не трябва да боли
Те истински не са били
Не може всичките да са добри
Научих се
А шепнат ми учи
Научих как гласът звучи
На болката на тишината
Раздялата и самотата
Как лесно се предава
Как трудно се прощава
Научих се - що е заблуда
Усмихвам се с усмивка луда
© Любомир Деничин All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
