Колко странно — когато мракът изчезне, преставаш да виждаш светлината!
Научих се,
научих се да бягам от суета и подлости човешки,
научих се да се боря сам-сама
и да оценявам собствените ми грешки.
Научих се да се радвам на мига,
когато слънцето изгрява
и облива със светлина
това, което от мен остана.
Научих се да не вярвам в Бога,
да не търся помощ в никой на света.
Научих се, че след края на нощта ...