Dec 2, 2010, 4:02 PM

Навярно...

  Poetry
641 0 0

Навярно тъжиш за дните без тъга,
онази дружка, любовта, с кама в ръцете
нас двама безмилостно, жестоко раздра,
обви ни със своя плащ печален, чак до върховете.

Днес аз сама в живота гаден,
без обич в крахта,
ти обичан си, ала сам и жаден
за изворна вода, угасила в теб жарта.

Слънцето така напича
и напомня ти за мен,
как горещо си бил обичан,
кога ще свърши този скапан ден?!

Нощта, в която заспиваш самотен,
сякаш търсиш някой в теб спотаен,
не заспиваш, а в леглото се мяташ смутен,
от тихата тишина за първи път удивен.

Вярваш в утрешния ден,  вярваш,
осъмваш накрай в мисли упоен,
вярвайки, че утре някому ще трябваш,
сънуваш с в топло сърце приютен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...