Навярно в друг живот
Летях със устрема на птица бяла
по стръмното на своето сърце.
През облаци - химери, да намеря
небето си с мастилено перце.
От сънища преплетени със истини
превързвах рани с тънкия живец
и с нестинарски стъпки - вдъхновения
танцувах с музиката на щурец.
Рисувах с думите на вятъра
ветрилото на цветния прашец.
Пречупени огледала са времената.
От пеперуда се превърнах във молец.
Объркани, пространствата крещяха
за прорез към светлинното небе,
да литнат към света на чудесата,
където синьото е повик на сърце.
Но като нямо кино моят спомен
във лентата на своя си живот
остава в сянката на тихия си помен
за полета на чудната любов.
Навярно в друг живот ще се намеря
на хиляди предели от светлинност
и пак крила за полет ще открия
към щастие, наречено "Безкрайност".
© Евгения Тодорова All rights reserved.
