Назад
Искам да забравя онази нощ,
в която се врекохме във вечна любов.
Да забравя, че без теб боли ме
и сърцето все повтаря твоето име,
все за теб шепти ми
и към теб клони ме.
Как да забравя твоето лице,
което със сълзи ме молеше?
Как да загърбя радостта си?
Как да потъпча обичта си?
Мечтата наша в миг се изгуби,
разби се в лъжата, която споделихме.
Ранихме сърцата,
в които остана само самотата.
Радостта изчезна от нашите сърца
и даде път на печалта.
Едва сега разбрах,
че не може без тъга
и си обещах,
че повече няма да е така
Радостта ще блика в моето сърце
и ще озарява моето лице.
На тъгата аз обърнах гръб
и на радостта дадох път.
© Теди All rights reserved.
