Наздраве
Днеска не спорим.
Само стоим.
С пръсти обгърнали
гърлата на чашите.
Както преди -
здраво вплели ръце,
за да не губим
себе си
в мигове
и секунди
отронени -
от кречетала,
не от часовници.
Не стискай твърде силно,
чашата,
че тънка е.
Понякога
от слабостта ни тиха,
болката най-шумна е.
А на мен
все още иска ми се
наздраве да си кажем.
Без повод.
Без причина.
Без минало
и настояще.
Без “може би”
и “ако”.
До дъно
живота си отново
да изпием.
На един дъх.
Тъй както бе живян -
безумно,
лудо.
Не спорим.
Стоим.
Неделно мълчаливи.
Но страх ме е,
когато
пиенето свърши.
Когато тихо
пусна чашата
и погледа ми стане равен,
че пак ще видя,
и ще чуя
как стола ти
изтраква във очакване,
отново празен.
А чашата ти пълна
разлива се в очите ми...
...Наздраве!
Само стоим.
С пръсти обгърнали
гърлата на чашите.
Както преди -
здраво вплели ръце,
за да не губим
себе си
в мигове
и секунди
отронени -
от кречетала,
не от часовници.
Не стискай твърде силно,
чашата,
че тънка е.
Понякога
от слабостта ни тиха,
болката най-шумна е.
А на мен
все още иска ми се
наздраве да си кажем.
Без повод.
Без причина.
Без минало
и настояще.
Без “може би”
и “ако”.
До дъно
живота си отново
да изпием.
На един дъх.
Тъй както бе живян -
безумно,
лудо.
Не спорим.
Стоим.
Неделно мълчаливи.
Но страх ме е,
когато
пиенето свърши.
Когато тихо
пусна чашата
и погледа ми стане равен,
че пак ще видя,
и ще чуя
как стола ти
изтраква във очакване,
отново празен.
А чашата ти пълна
разлива се в очите ми...
...Наздраве!
© Киара All rights reserved.
