Oct 5, 2007, 11:37 PM

НЕ!

  Poetry
789 1 20
Не прощавай на мен, грешната - непростимото,
че мамех и лъжех твоето сърце.
Не се доверявай на ясните ми очи - коварните,
устните ми ще изрекат поредното не.
Не сгрявай моите ръце - студените,
нека от студ и мраз да се вкочанят.
Не прониквай в моите мисли - грешните,
искам да ги забравя и постепенно да умрат.
Не целувай устните ми - отровните,
не желая да се влее жлъчта ми в теб.
Не будувай през нощите - безсънните,
не копней да ме опознаеш като човек.
Не се моли на богове - недостижими,
не отправяй молитви ден след ден.
Не изплаквай сълзите си - бистри,
те не биха върнали мен.
Не ме обичай мен - бездарната,
люби някоя истинска жена.
Зачеркни ме от своето минало и бъдеще
и погреби завинаги моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....