Mar 10, 2007, 3:26 PM

Не банално

  Poetry
900 0 2

Чудиш се какво обичам аз.

И молиш се да си го кажа май на глас.

Е, печелиш!

Знай, обичам аз оригиналност,

а не типичната баналност.

Вместо розата червена,

увита в хиляди хартии,
поднеси ми клонче цъфнало,

от градинката до вас го откъсни.

Недей да мислиш, с колко скъпа рокля

да ме облечеш.

Вземи ръката ми,
аз искам на разходка

да ме заведеш.

Не искам шоколадови сърца.

Искам в твоите очи слънца.

Радвам се на простички, красиви нещица,

Хайде, скъпи, погледни в реалността!

Не съм принцеса, за да ме накичиш със корона.

Не съм и кукла, за бъда твоята кокона.

Харесвам истинските, стойностни неща,

не измамната и скъпа красота.

Дай ми нещо малко, оригинално,

а не голямо, и толкова... банално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мег All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...