Не бе
„...небе не бе небето...”
Веселин Ханчев
Не бе небето ни. Не бе
таванът синкав на очите.
Оттатък също бе небе,
зад девет катинара крито.
Зад девет бала нежна смърт
след всички сигурни любови,
зад облака, по мъжки твърд –
там също бе. Съвсем по-ново,
без всякакви частици Ад –
отломки от земя и хора.
Оттатъка бе то. И над
пределите. И по-нагоре
от струйките кипяла кръв
зад слепоочията вити.
Под свод небесното е блъф.
Над него вече е молитва.
Не бе небето ни небе.
И любовта любов не беше.
Не стана да я погребем –
без двама ни – сама – тежеше.
© Дарина Дечева All rights reserved.
