Feb 19, 2015, 12:50 AM  

Не бий толкова силно сърце

  Poetry » Other
656 0 7






Поспри, не бий толкова силно сърце!
Приготвил съм ти валериан и седефче.
Леко ще те надигна, на глътки отпий.
Не е противоотрова, но ще ти отмине.

Сгушено в мен те милвам, докато заспиш.
Ще мълча-ти от приказки се връщаш...
Успокоено, нещо тихичко мълвиш,
и до лявото ми рамо пак заспиваш.

Аз оставам да се събера. Ще си налея...
Ще отпия и пак на хиляди ще се разпръсна.
А докато сънуваш, знаеш ли какво правя?
Пия до безумие, защото не мога да реша...

С пушка или с кама да те убия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обикнах го още след първия прочит! Поздрави
  • Дълга трябва да е смъртта,
    като наказание,
    можеш да го оставиш
    в лодка сред реката,
    мухи да изпият плътта.
    Докато се покаеш,
    пък току-виж
    радостна вест
    любовта ти прати...
  • Лека, Станиславе!

    "Не в тази нощ - не е достойна
    сърцето ти измъчено да вземе.
    С кама или пък с пушка ловна,
    смъртта е рано още да приемеш..." /blackjack12/
  • Лека нощ на всички.
  • С каквото решиш, но да е в главата. Искам сърцето ми да ме надживее.
    И една бележка. Всеки влюбен е луд, докато трае омаята. После пак остава луд, но до доказване на противното.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...