Oct 5, 2014, 9:07 PM

Не бъди между първите

  Poetry
488 0 2

Тук всеки втори е поет,

а всеки първи – мъж и половина.

За някого и ред е вид куплет,

за някого пък, зимата е зима.

 

Аз крача между постове и шарж.

Защо ми е да зная битието?

Дори и полицаят ще е наш,

щом само си разтворя портмонето.

 

Криза е! Скалата е скала.

Орлите не кълват каквото има.

Под руините имало хазна...

Хазните не обичат да ги има...

 

Горчи като неделя,вечерта.

Ехото пък, петъците срича.

Аз искам да се върна във дома,

защото само родното обичам.

 

Но кой те пита искаш или не?

Попарата е вид добра пържола.

Мазолести са двете ми ръце

и истината винаги е гола.

 

Чрез истината,стигнах до мига,

сърцето ми, да търси необята.

Греша като човек и ще греша;

но моля ви,последвайте душата....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...