Тук всеки втори е поет,
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж.
Защо ми е да зная битието?
Дори и полицаят ще е наш,
щом само си разтворя портмонето.
Криза е! Скалата е скала.
Орлите не кълват каквото има.
Под руините имало хазна...
Хазните не обичат да ги има...
Горчи като неделя,вечерта.
Ехото пък, петъците срича.
Аз искам да се върна във дома,
защото само родното обичам.
Но кой те пита искаш или не?
Попарата е вид добра пържола.
Мазолести са двете ми ръце
и истината винаги е гола.
Чрез истината,стигнах до мига,
сърцето ми, да търси необята.
Греша като човек и ще греша;
но моля ви,последвайте душата....
© Валентин Йорданов All rights reserved.