Apr 9, 2008, 8:47 AM

Не бързай да си тръгваш

  Poetry » Love
762 0 8
Промъкна се неканен в моя свят,
усетих колко по-различно е,
появи се като слънчев цвят,
закичил със любов косите ми.

Промъкна се в живота ми,
с душата си докосна се до всичко мое,
аз още помня срещата ни непринудена,
но ме е страх, че може би... ще те загубя.


Не бързай да си тръгваш, поседни.
И знаеш ли защо? Ще ми е тъжно,
ако тръгнеш ненадейно. Не го прави.
И прегърни ме. Цялата треперя.


Май ми е студено... прегърни ме, моля.
Поставила отново своята съдба
на изпитание, не искам да те
изгубя... мимоходом.


Усмихни се. Усмивката ти да запомня -
нежна. По устните пробягват
тръпки на вълнение...
Но ти... не бързай да си тръгваш, моля те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...