Jul 5, 2007, 8:10 PM

Не чакай

  Poetry
1.1K 0 6

Донеси ми нещо като се завръщаш,
открадни ми малко оранжево от зората,
една звезда, жива вода, в която се оглеждаш,
малко хладна, свежа роса ми събери  от
                                                          цветята...

Не, почакай, не искам, нищо не донасяй,
като че ли ти не си всичко това за мен?
Но моля те, ела, не слушай какво говоря,
не взимай нищо и  не чакай, върни се при мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...