А трябваше да бъде лесно -
не те ли виждам, да забравя;
Без жал сърцето си зазиждам,
щом теб до мен те няма.
Обърнах гръб на всяка нежност,
без срам загърбих всеки спомен;
държа се ведро и небрежно;
изчезна любовта без помен.
Тъй трябваше. Ала дали се случи?!
Желаех го – но го отричам,
но все се питам защо ли
като дъжд проливен
сълзите плисват, щом те видя.
© Галина Матева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
