Не гледайте ме - просто съм любов
Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша.
Ще ви редя римувани слова.
Че имам ги несметно - до излишък
и пиша стрикно - все по правила.
Не виждате ли колко съм перфектна.
Ту амфибрахийна, ту анапестна.
Не съм си даже лягала нощес.
Затуй пък стихище роди се днес.
Ще остарявам в транс като поема.
Нечетена и неозлочестена.
Мъжете зли заобикалят покрай мен,
недоразбрали моя стих свещен.
Но и какво ли биха те ми дали.
Аз дружки имам - мои нежни хали.
Четем си се - неспирно се четем.
Да можехме и дружно да умрем.
Подготвям пак поредна стихосбирка.
В мен геният лети - не иска спирка.
И аз съм пламенната му любима.
Едва ли друга някога ще има.
Но знайте моля - пиша за любов.
От ден на ден все по-любовна ставам.
Аз без любов злокачествено натежавам.
Римувам я със страстния си зов!
Бел. на автора. В стихотворението не е визирана конкретна личност, а една ситуационна система.
© Младен Мисана All rights reserved.
