Не искам да се будиш
Понякога не искам да се будиш -
заспи във мен дълбоко, непробудно,
на лудостта недей да ми се чудиш -
и ти си също луда и безумна.
Безплътна си, без образ, само глас -
едно дихание студено и зловещо.
А всички тебе търсят, само аз
не чакам тайно с тебе да се срещна.
Не искам вече в мене да се впиваш,
да бъдеш с мене само болка е,
защото винаги накрая си отиваш...
Не мога вече, стига толкова.
Заспи сега дълбоко и не ставай,
сънувай робите, в които ни превърна,
на другите сърцата наранявай,
не ме търси с очи да е прегърна.
И ако с времето добре си се наспала,
ти питай първо същността ми гола
дали е старото от тебе преживяла,
дали за нова "обич" е готова...
© Елица All rights reserved.
