Mar 2, 2017, 7:19 PM

Не искам да те забравя

  Poetry » Love
489 0 0

Изрече го: "Забрави ме",

сега всичко боли ме.

Името ми спомена за последно

и изчезна нанякъде безследно.

 

С лудостта сама гранича,

самотата полека ме завлича.

Тъгата, ето я, дотича,

мартенско в мъка ме облича.

 

Безсилна съм пред любовта,

вече посинява ми кръвта.

Нима някога ще те забравя?

Отсъствието ти бавно ме отравя.

 

Ще чакам, дори да се погубя,

едва ли в друга ще се влюбя.

Сърцето ми твое ще е вечно,

доведи ми я бъдеще далечно. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Titich Pro All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...