Dec 4, 2005, 9:53 AM

Не искам повече да те обичам

  Poetry
1.4K 0 6
  • Не искам повече да те обичам

    Не искам такава любов!
    Уморих се след тебе да тичам!
    Уморих се да те обичам!
    Разбрах,че не мога със шепи
    лудия вятър да хващам
    и че не си заслужава
    за твойте лъжи
    аз да плащам.
    Невъзможно е да събирам
    обрулените листа
    и напразно да се опитвам
    пак да ги съживя.
    При мене вече е есен,
    сивеят коси и тревички,
    но пламъчета бушуват
    в зелените ми очички.
    А тя,есента,идва за всички.
    Когато си уморен
    и при теб ще почука някой ден.
    Ще ти наложи правилата
    и тогава ще разбереш,
    колко е тъжно,
    когато капят листата,
    а ти-готов си за новия полет,
    но няма я твоята пролет.
    И ще поискаш пак като мен
    вятъра с шепи да хванеш.
    Ще се радваш на всички съблазни,
    но ръцете ти ще са празни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Зарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...