Не, такава любов аз не искам,
тиха, кротка, спокойна, добра.
Тя огньове в мен не разплисква
и не дава за полет крила.
И целувки не искам такива,
докосващи, леки, едва,
които вятърът с повей изтрива
и се стапят като лятна мъгла.
Искам чувства взривяващи, диви,
непознаващи свян или страх,
те не питат кои ще сме ние
утре. Днес искам ги тях.
© Жанет Велкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
