Не извадих късмет

Не извадих късмет


Късмет не извадих със себе си.
Сложен характер – казват.
Леко спя, хвърча между полюси,
много мисля и много забравям.
Не пропускам, вратата залоствам,
със сто колебания на път се отправям,
дълго говоря и много ми коства
горчиви истини да замълчавам.
За имена на приятели не се сещам,
за чуждите съм добра, за своите – лоша.
Но цялата съм живот и усещане,
светлоизгревна денем, тъмнозалезна нощем.
На дребно пресмятам, на едро играя,
понякога губя битка след битка.
С тоя характер – бодил и омая,
световете различни сплитам на плитка.

Каквато такава – приемам се вече,
че то – за кога да ме  откриваш.
В нашия дом – бял и човечен,
за мене е важно без страх да заспиваш.