[Не ми] липсваш,
[не ми] липсваш [ни] за миг.
Но прости, че те желая
и че ти простих, прости.
Но вече [не] ми липсваш
и дори [не] ме боли.
И в съня ми да те виждам,
пак [не] ще ме нарани.
Но външно и да се усмихвам,
вътре в мене тишина крещи.
И ехти във мен, че те обичам,
но и ножът ти [не] ме рани.
[Не ме] раняваш вече,
защото [не] ми липсваш.
[Не] липсваш, защото [не] боли.
[Не] боли да ти се вричам
и [не] тъжа за [нищо] твое.
Сърцето ми взе да ме отрича -
как може да го имаш, като то е мое?
[Не ме] раняват думи,
защото думи-равно-на-лъжи.
И да бъдат правилните даже,
дори това [не] ще ме усъмни.
[Не ме] подбуждат твойте речи,
[не ми] липсва твоя глас,
нито липсата ти ще ми пречи
да [не] ми липсваш в този час.
[Не се] отричам аз от тебе -
[не] мога да отричам любовта.
Но на мястото на липсата ти вече
зее дупка. Празнота.
[Не ми] липсва, дори да си далече.
[Не ти] липсвам, и за миг дори.
Липсата ми ти отвлече
и тайно някъде я скри.
Тръгна си и цяла ме съблече
и голотата в мен разкри.

Какво да кажа?
[Не ми] липсваш вече.
Защото липсата във мен
си ти.

//Но дори да те желая вечно,
//без липса няма да боли.

31-07/02-08-2012