къде отива капката
целунала те по косата
която ти с ръка
встрани премести
ето
слиза тя надолу
по бузата се стича
и за миг се спира
не
не капва
а по врата ти продължава
слиза още
още по-надолу
спри
знам че гъделичка
но не я докосвай
ето тук
на ключицата ти
уют намира
и сгушена
заспива
не ме будú
още малко да поспя
ме оставú
© Ласка Александрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
