Не ме буди
Не ме буди за нищо на света,
дори земята с гръм да се продъни!
Убежище при теб ми е сънят,
нощта е съучастник на греха ни.
Възглавницата- дневният ми спам -
и тя в изповедалня се превърна,
червено декорирана, от срам,
за жаждата с бедра да те прегърна.
Прозрачен е сънят. Като сълза.
Душата спи, изкъпана в мечтите.
Луната със конвулсия разля
среброто си на капки по стрехите...
Съдбата в своя пъзел нареди
до други хора с теб да остареем.
Отвъд реалността сме бегълци,
любов на кредит теглим и... живеем.
© Гергана Иванова All rights reserved.
