Oct 4, 2009, 7:48 PM

Не ме буди 

  Poetry » Love
1081 1 15

Не ме буди за нищо на света,

дори земята с гръм да се продъни!

Убежище при теб ми е сънят,

нощта е съучастник на греха ни.

 

Възглавницата- дневният ми спам -

и тя в изповедалня се превърна,

червено декорирана, от срам,

за жаждата с бедра да те прегърна.

 

Прозрачен е сънят. Като сълза.

Душата спи, изкъпана в мечтите.

Луната със конвулсия разля

среброто си на капки по стрехите...

 

Съдбата в своя пъзел нареди

до други хора с теб да остареем.

Отвъд реалността сме бегълци,

любов на кредит теглим и... живеем.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??