Mar 23, 2010, 10:38 PM
Не ме буди, Южняко
Кой почука сред нощ по стъклото,
ти ли, смугъл Южняко, ме сепна,
не събуждай заспалите сенки –
тъжен спомен в сърцето ми трепна!
Не разказвай за южни морета
на душата ми смъртно ранена!
За небе и безкрайни полета,
не разказвай на птица пленена!
Мен ми стига, Южняко, да зърна
през прозореца радост предишна,
искам само при мен да се върне
в бяло цъфнала Старата Вишна!
© Ваня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Весел Великден и на теб, Ваня!
-
Поздрави за откровения и истински стих!Сякаш усетих полъха на вятъра!Браво!
-
Прости ми Ваня, че тропам в прозорците по това време! Вишната на спомените ще цъфне с нови ароматни цветове, които ще родят нови спомени през лятото... и децата ще са горе на вишната!
-
Ведър стих, допада ми.
-
"Мен ми стига, Южняко, да зърна
през прозореца радост предишна,
искам само при мен да се върне
в бяло цъфнала Старата Вишна!"
Нежност и топлина!!! -
Аплодисменти и от мен, Ваня!
И честита пролет! -
Благодаря за посещението и отзивите! Честита Пролет и дано на всички донесе много радост!
-
Така и така си будна - един топъл Южняк няма да ти дойде в повече
Чудесен стих! -
Усетих нежното ухание от цветовете на Старата Вишна!
Поздрави, Ванечка! -
Красива ще е като булка вишната...
А спомените пак като небе
ще се завръщат питайки за птицата
и вятъра от нейните криле...
Аплодисменти!Размисли ме стихът ти! -
Чудесно е!
-
Честита пролет!Погледни през прозореца!Поздрав!
-
Има тъга, но краят носи оптимизъм....цъфналата вишня и идващата пролет!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Умееш да преливаш чувствата си в читателя! Браво, мила!