Sep 17, 2007, 11:22 AM

НЕ МЕ ИЗПУСКАЙ

  Poetry
690 0 5
Притисни ме до болка в прегръдка,
аз съм тук днес, за утре не зная.
Усети, че аз съм твоята тръпка,
по пулса ти учестен ще го позная.
Запази ме за нощите си будни,
за поривите, нежни като кадифе.
Ако искаш вълшебства чудни,
пий ме вместо ободряващо кафе.
Запази ме за дните щастливи,
за пролетните зелени мечти.
Ако искаш свежи усмивки, игриви,
не отделяй никога от мене очи.
Наслаждавяй се, безспирно гали ме,
рисувай ме с меките си топли ръце.
Не ме изпускай, сега завържи ме
с невидима нишка за твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...