“Спри ме!
Моля те, спри ме!”
Не те спирам
вятъра да гониш –
уморен
ще поискаш в мен да те приютя.
Не те спирам
думите да пилееш –
гладен
ще поискаш хляба на моята душа.
Не те спирам
света да надвикаш –
оглушал
ще поискаш само моя глас да чуваш.
Не те спирам
чужди погледи да търсиш –
ослепял
погледа ми като жива вода ще жадуваш.
Не те спирам.
Чакам те.
февруари 2010,
Бургас
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
