Не ме сънувай
Не ме сънувай все в потайна доба,
че казват, тъмното вещае горест.
Денят, когато метне бяла роба
и с птиците се стрелне в южен полет
аз ще съм клетва, с билки осветена,
на теб наречена от мъдри жрици…
Навярно в ален изгрев съм родена,
щом слънце има в моите зеници.
Усмивката ми обич ти дарява
и всичките посоки ти обричам.
По стъпките ми стеле се жарава,
защото с много огън те обичам.
Дори да те отпия, пак съм жадна,
като към извор пътят ми се вие.
Не искай да се вричам в тишината,
щом мога лудо, с обич да те пия…
Не ме сънувай, аз съм много жива
и като камък твоя свят ще пазя.
Виж, само твойта лудост ми отива
и само с нея раждам любовта си.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Страхотен е!!!
