23.01.2012 г., 21:14 ч.

Не ме сънувай 

  Поезия » Любовна
1003 0 16


 

Не ме сънувай все в потайна доба,

че казват, тъмното вещае горест.

Денят, когато метне бяла роба

и с птиците се стрелне в южен полет

 

аз ще съм клетва, с билки осветена,

на теб наречена от мъдри жрици…

Навярно в ален изгрев съм родена,

щом слънце има в моите зеници.

 

Усмивката ми обич ти дарява

и всичките посоки ти обричам.

По стъпките ми стеле се жарава,

защото с много огън те обичам.

 

Дори да те отпия, пак съм жадна,

като към извор пътят ми се вие.

Не искай да се вричам в тишината,

щом мога лудо, с обич да те пия…

 

Не ме сънувай, аз съм много жива

и като камък твоя свят ще пазя.

Виж, само твойта лудост ми отива

и само с нея раждам любовта си.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??