Навлезе в живота мой, незнайно откъде.
И преобърна всичко ти, чувствах се като дете.
Бях обичана и все по-щастлива с всеки изминал ден,
накара ме да вярвам, че си мъжът отреден за мен.
Мечтаех аз за нас, вярвайки че ще бъдеш вечно с мене
и трудно истината аз прозрях, че нашата любов бе до време.
И след толкова години пак стоя в стаята сама,
гледам общите ни снимки и се стича пак сълза.
Гласът ти нежно чувам в мислите си пак
нима тази обич ще ме връща все назад?
Назад в онези дни, когато с тебе бяхме силно влюбени,
когато дори тялом разделени, ти мислено беше с мене ...