Не ми понася
Не ми понася
Не ми понася никак сутрин рано,
когато твърде тихо е навън,
и всяка нота, явно ненаспана,
дори не скръцва леко в полусън.
Не ми понася никак и решавам
да грабна тишината за ръка,
да спра поне за миг да остарявам,
да пея ето тук и ей сега.
Не ми понася също нищетата,
нещастието, нищото, нощта.
Но ето – грабвам щастие в ръката,
и хуквам да го пръскам по света.
Умората пък щом не ми понася,
не се оставям вече на съня,
и колкото и той да ме унася,
със шепа свежест връщам бодростта.
© Владислава Генова All rights reserved.
