Треперят ми ръцете,
подкосяват ми се краката,
гледах след теб,
последни бяха думите ти.
Ти ми беше най-красивият допир,
когато си тръгна разполових се.
Дай си ръката, сърцето ми докосни,
да те изгори както мен ме изгори.
Не си мисли, че никой не вижда сълзите ми,
на Бог се моля да ме прибере при Себе си.
Не, вече не мога да се върна,
с лъжите вечно да живея не мога,
ти ли губиш или аз не знам,
не се моли, отново не мога да обичам.
© Джунейт Мехмед All rights reserved.