Dec 13, 2006, 1:28 AM

Не мога да спра

  Poetry
811 0 4

Не мога да спра

да те жадувам,

бленувам, сънувам.

Не мога да спра

да те желая, да се

вълнувам и бълнувам.

 

Не мога мястото

си да намеря и от

енергия треперя.

Миг без теб е

равносилен на смърт,

а миг с теб е като

начало на нов живот.

 

Толкова истина и

красота виждам в

теб, че чак се чудя

възможно ли е?

Зная – реалност си –

и то моята реалност.

 

Не мога да спра

да те искам и

не искам да

спра желанието

си по теб.

 

Изпълни всяка моя

клетка с копнежи –

от пръстчето на

крачето ми до

последното нервно

окончание вън и

вътре в мен.

 

Няма да спра

и ще продължа.

 

За Калоян

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...