Толкова сълзи изплаках,

но напразно са били,

молех се за теб и чаках,

бог над мен да се смили.

Молех се отново да сме двама,

чаках бог над мен да се смили,

чаках те, но тебе все те няма

и още повече започна да боли...

А мислех си, че бързо ще забравя,

дните с тебе, нашите мечти,

да се върнеш опитах всичко да направя,

но май не ме обичаш вече ти!

Не мога да повярвам. Не, не искам!

Всичко свърши между нас,

а само ако знаеш как те искам

и колко много те обичам аз.

Без теб да съм не мога аз да свикна,

още ми е трудно да приема,

дали ще мога друг като тебе да обикна,

дали ще мога аз да се съвзема?

Толкова въпроси си задавам,

а отговори не намирам,

без теб не мога, полудявам,

от мъка бавничко умирам...

И не издържам вече, нямам сили,

но ще продължа напред.

И ти винаги ще си ми в сърцето, мили,

и винаги ще те обичам само теб!