Не мога да ти кажа ''Да!''
Не става дом от четири стени -
безплътни и бездушни очертания.
Ще паднат върху нас. Ще натежи.
Любов не се гради от състрадание.
Таванът ще си бъде все таван,
а не небе, надничащо в очите ни.
И думите ще бъдат параван,
в надежда за спасение обличани.
Сърцата ще копнеят за простор,
нарамили товара на годините.
Но който е попадал във затвор,
разбира, че е късно за причините.
Не става дом. Но става празен гроб,
над който се понася съжаление...
Мрази ме, ако искаш! Но любов -
не значи само обич и доверие.
© Васка Мадарова All rights reserved.
