Не надо печалиться
Че не бива да скърбим,
за отминалото време,
грешките ако си простим,
не ще тегне тежко бреме.
И вселенска светлина,
от очите ще прозира,
всяка прошка от душа,
любов сее из всемира.
Mar 5, 2022, 1:30 PM
Comments
Comments
-
-
Всяко поколение преминава през изпитания.
Живях достатъчно, за да пътувам с "виенското колело" на този панаир на живота, който ту ме възвисява в любовни висини, ту пропадам в пропастите на отчаяние...
Но никога не забравям,че прошката лекува.
Поздравления, Миг! -
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
