Не, не питай
Не, не питай защо ме обичаш,
нека днес не говорим, мълчи.
Погледни, нима не прочиташ
всички отговори в моите очи?
Не тъжи, че само твоя не съм,
птица в клетка сама не остава.
Врата открехна и пусна навън
душа волна света да покорява.
Не се вини, че така ме желаеш
след всеки полет в синия мрак,
аз съм твоя, добре това знаеш,
всеки жест, всяка дума са знак.
Не съжалявай за нашата среща,
за безбройните чести раздели.
През разстояния душа се усеща,
копнеж и обич нямат предели.
Не ме питай, не тъжи, мълчи
не търси вини, не съжалявай.
Чуй ритъма как в мене звучи,
дирижираш го, продължавай...
02.08.2007г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
