Не съм успял синът си да изуча,
България да видя как цъфти...
Най-хубавият дар не съм получил,
да сбъдна всички литнали мечти...

Не бързам да оставя враговете
да веят за победа знамена.
Не съм обяздил още и конете
на моята предписана съдба.

Не съм създал от името си крепост
която да разказва, век след мен.
Не са ми здрави още и крилете.
Не е дошъл белязаният ден.

Ще бъда трън за всичко зло и лошо,
което като плевели плуве.
Не! Няма да си ида, а ще нося
вярата, която все расте.